Аз съм безумно богат на спомени.
(Съвсем логично при толкоз минало.)
Може и да звучи нескромно,
но са достойни за книга и кино.
И се чудя дали ще ми бъде страшно,
ако погледна само с едно око,
отвъд квадратното настояще,
на този еднопосочен живот...
Не, че не съм чупил рамки
и окови във мирно време,
ала робите чувстват срам,
а свободата си - мъчно бреме. ...