След теб
След теб ще спусна щорите на тишината.
Ще седна до камината обидена.
Безмълвна като никога, разплакана,
и ще прегърна спомени отминали.
И няма да говоря дни и седмици.
Ще полудея от забрава дива.
Понякога капчуци есенни
ще ми напомнят само, че съм жива.
Ще се опитам да забравя.
Какво пък толкоз се е случило?
Отминало е времето отдавна
на тази обич несполучена.
И някой ден ще вдигна щорите.
Ще пусна бавно светлината.
Ще се усмихна тъжно на тополите,
решена, че ще продължа нататък.
© Димена Все права защищены