Отново полунощ минава
и пак не мога да заспя.
Хванал празен лист хартия,
опитвам нещо да творя.
Но какво ли мога да създам,
след теб останах просто ням.
В мен сърцето тихичко мълчи,
а раната във него си кърви.
Очите ми, изпълнени със болка,
мълчаливо изсипват всяка сълза.
После от листа бързо пропита,
на думите живота си дарява. ...