dansyto (Данаил Таков)
815 3635
24 окт. 2018 г., 08:34

След тебе… да съм оцелял 

  Поэзия » Любовная, Другая
572 5 9

Косите ти се разпиляха нежно,

връз топла гръд, жадуваща милувка.

Да те обгърна беше неизбежно –

в пустиня ти си, аз съм водна глътка.

 

Обречени сме, всичко друго - вятър,

пред бездната съм – твоите очи.

В бездънна яма полетя душата,

не трябва друго, само се мълчи!

 

За думи няма място, няма време,

плътта е жива връзка между нас.

Кажи, че искаш – в мен отвътре стене,

една любов пропита с дива страст.

 

Преливаме един в друг, а това е

връх и небе, море и пясък бял.

Какво от нас накрая ще остане –

аз просто искам да съм оцелял?!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??