sesil (Силвето)
37 33
11 нояб. 2004 г., 18:25

След време 

  Поэзия
1952 0 6

Днес си тръгваш...
нито искам, нито мога да те спра.
Но ще мине време
ще обикнеш друга и ще те обича тя...
Ще ме срещнеш ненадейно
без значение къде, кога...
И сълзите ми ще видиш
и треперещата ми ръка...
Ще погленеш първо със надсмешка
после със тъга...
Ще си спомниш колко много те обичах
както никой до сега...
Вече всеки своя път поел ще бъде,
вече разтопен ще е дори леда...
Ще се върнеш в къщи
и ще я целунеш и ще те целуне тя...
Но умислен ти ще седнеш,
ще отвориш моите писма...
Ще заплачеш, но ще се срамуваш:
"мъж да плаче за жена" ?!...
Тя ще те попита,
но ще го преглътнеш ти...
И ще се усмихнеш,
нищо че от вътре ще боли...
И ще страдаш и във всяка друга
моя глас ще чуваш и ще виждаш моите очи...
Ще ме искаш, ще ме търсиш,
но къде съм аз, къде...
Вече късно е да пробваме нали?
Друг сега целува мойте устни
и щастливо милва моите коси...

© Силвето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!едно голямо и истинско Браво!!!
  • наистина това стихче е много хубаво и е точно като за мен.
  • Тва стихче е просто номер 1...страшно мн ми хареса!
  • Наистина много силен,много истински и завладяващ стих.Искрени поздрави!
  • Много е красиво аз даже се разплаках колкото и тъпо да звучи наистна се разплаках честито прекрасно е!
  • Ако до сега бях чел много стихове за любовта. Ако лично аз пиша в голяма част стихотворения за любов...то всичко това бледнее пред написаното от Сесил. Препрочитах стихотворението много пъти. Всеки ред е толкова силен, толкова могъщ, че пронизваше всичко вътре в мен. Много бих се развал ако видя и други произведения на авторката...
    Впечатлен съм!
Предложения
: ??:??