Запалете Големия огън
и хвърлете в него всички любими неща.
Стефан Гечев
Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно.
По-къси сме от пътищата мръсни.
По-мръсни сме от мръсните им тайни.
Свидетели на изток и на запад,
свидетел търсим, за да сме виновни.
Но знае само гордият кипарис,
на зáвет сянката е най-покорна.
Приижда съвест, бърка ни в очите.
Запалва ги като добри огньове.
След всеки пламък слабост е в гърдите
и чак тогава Господа си молим!