След вятъра

18 авг. 2005 г., 02:00

Поэзия

711 0 2

По следите на вятъра тръгвам
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.

Летни бури бушуват във мене,
земетръсна е мойта душа,
свободата за клетка не сменям,
във безкрая размахвам крила.

Мойта обич е мълния,страшен
тътен след нея остава.
Отдръпни се,скитнико прашен,
щом пътят ми край тебе минава.

Че запалвам пожари и пепел
дълго време след мен не изтлява.

Само тръни в сърцето и репеи...
И вино горчиво след мен ще те сгрява.

По следите на вятъра тръгвам...

След вятъра

Свързани произведения

Комментарии

Предложения