26 мар. 2020 г., 14:27  

След залеза 

  Поэзия » Другая
988 14 11
Центростремително след залеза се спускам.
Догонвам слънцето в поредния вираж.
По нишките-лъчи - Майол се гмуркам -
превръщам ги в подводен такелаж.
Да стигна бездната - мечтаната безкрайност,
единствен смисъл в моя зъл живот.
Последен шанс за колеблива трайност,
но този свят е само скот до скот...
Телата-сенки плътно се увиват -
сгъстяват се в мъгла около мен.
Не дишам вече - вените изстиват.
Прощавам се с безсмислената тлен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??