Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна
най-тихите пространства гъделичка,
а кучето не проси със молитва.
Светът е дом. Земята е паничка.
И случва се във някоя минута,
животът кокал блажен да предложи.
Щастливо грее влажната муцунка,
надуши ли следа от невъзможното.