Следа

25 апр. 2007 г., 23:42

Поэзия

905 0 1

От твойта сянка се научих аз да бягам
и твойте мисли се научих да чета.
Признавам, стрaх ме е от тебе,
но пак към теб вървя.
На лицето съдбата ти печат остави,
и който го погледне се страхува.
Моето сърце за твойто бие,
твоята душа за мен е всичко.
Колкото и страх да чувствам щом си до мене,
аз също толкоз те желая.
Сянката ти все ме плаши,
но ласкавите думи не.
«Ела до мен» ти ми шептиш,
ала аз бягам надалеч.
Ръцете си за теб завързах,
за да намери моето сърце покой.
Обичам те, дори и да ме страх.
Обичам те и ще остана,
в обятията ти докрай.
Нека хората говорят,
изборът е мой.
Ще горим във ада двама,
но нека, ти си мой.

Следа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения