СЛЕДИ
По сините стъпки на спомена
в самотната вечер вървим...
Целувка, въздишка отронена,
ръка за ръка се държим.
И чувам - дълбоко в душата ми -
вълшебна китара звучи!...
И звън от далечна наздравица!
Приятелю,
помниш ли ти!?
© Христина Радомирова Все права защищены