alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
19 мар. 2010 г., 14:43

Следмостия 

  Поэзия » Философская
639 0 9

 Следмостия

 

Не му мисли, преди да минеш моста,

а след като го минеш - не умувай.                         

Не си единствен. И не си на гости.

Щом има мост... са минали и други.

 

За да го има, сигурно отдавна,

все някой преди теб е търсил нещо.

Намерил ли е?  Не - ли? Кой го знае.

Но има мост, като душа човешка.

 

Протегнала се между двата бряга,

един за друг тя ревностно ги връзва.

Реки, порои, всичко я ранява...

Но мостът е - осъществена дързост.     

 

Тя дълго, упорито устоява

на времето, докато теб те зърне...

Не стой пред моста, а го преминавай.

Не му мисли, човече, щом си тръгнал.

 

Все пак мечтата, ако я достигнеш –

не питай се дали си заслужава.

Достигнеш ли я, ти си се постигнал.

Но там, зад теб... мостовете остават.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??