Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила
като бумеранг връщат се пак.
В мен каквато надежда бях скрила
онемя с въпросителен знак.
Все така седмоцветно рисувам,
но е матово-сива дъгата.
Май поредната битка не струва,
щом е вечна войната с тъгата.
© Петя Косева Все права защищены