те поискаха да летят, пуснахме ги
на свобода, ей така за щастие -
погледите ни, от които прехвърчат
злато, коприна, седефени пируети на
акации и дървета шеа, полетяха везните,
рибата-меч, пластилиновите човеци,
хайлайфът на резките ми грехове и
мисли, добрият Фродо, принцеса
Виктория, гласпапирът на Лунния рог,
вафлените фунийки на банановия
сладолед, каменните гости,
но аз нямам нищо против, нека
да летят хроничните зигзаги от
картините на Кандински, парещите
лъчи на мрака, красавецът от
въздушния флот, метафорите
с техните вечни клаустрофобии.

Бон воаяж, каузи пердути,
фати моргани, китайски номера,
бон воаяж!