3 мая 2013 г., 11:25

Следобеден чай 

  Поэзия » Белые стихи
1512 0 4
Сърце, туптящо
в бяла чаена чашка
като врабче
окъпано във опиум,
като несбъдната маянска
приказка.
Глас, давещ се
в изтъркан порцелан,
облъчен с радиация,
облъхнат
от невидимост.
И мъка с вкус ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есен Все права защищены

Предложения
: ??:??