Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота минава, препуснал каруците...
Във мен безразличие тежко лежи.
Нехайно разгръщам отново архивите,
и с своята "Елка" им правя баланс.
Разглеждам пътеките, правите, кривите,
и все пренареждам един пасианс!
Броя аз на пръсти делата крайъгълни,
а колко са много безплодните дни,
и всички надежди изглеждат излъгани,
и семе, което не ще да кълни! ...