Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
29 сент. 2010 г., 20:58

Следобедна есен 

  Поэзия » Пейзажная
704 0 17

Как ниско слезе есенното слънце,

та чак целува със поклон земята,

а тя, нажарена от лятото горещо,

коси през рамо сламени премята.

Дървета слънцето прегръщат необхватно

и като песен се сбогуват със листата,

облечени във циганското лято,

шалварени от пъстрота и злато.

Небето във ширити сини се протяга

и дипли облаците - низ коприна,

а залезът със меко кадифе пристяга

снагата на нощта, в която ляга.

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса Поздрави!
  • Красива е твоята Есен!

  • Красиво...
    Поздрав!
  • rudin (Иван Христов): 1-10-2010г. 16:21
    "На вятъра, но ще ли той да може,
    да милва те и буди всеки ден,
    с целувките по меката ти кожа
    той чувства да събужда като мен?

    Дори и да лудува зад стените
    и стълбите към тебе да руши,
    не би могъл чаровно-ненаситно
    страстта ти като мен да потуши!"

    Той - вятърът е мой приятел и любим,
    и шепне ми най - нежните си строфи.
    Той буди ме със полъх - дъх неуловим,
    разбужда в мене клепки с обич натежали.

    Да, вярно е! Понякога руши
    и мостовете дето съм издигала,
    но стигне ли до мен трепти
    в нюансите на моите въжделения.

    Не ми се врича, нито се кълне,
    че само мен единственно обича.
    Но бурне ли, надежди в мен плете
    със полета на пролетната птица.






  • На вятъра, но ще ли той да може,
    да милва те и буди всеки ден,
    с целувките по меката ти кожа
    той чувства да събужда като мен?

    Дори и да лудува зад стените
    и стълбите към тебе да руши,
    не би могъл чаровно-ненаситно
    страстта ти като мен да потуши!
  • Чудесна есен!
  • Красиво е!
  • Вчера го прочетох,Джейни,
    днес пак се връщам.
    Много красиво!
  • Разкош - от първата до последната дума! Такъв стих не се появява всеки ден! Поздравления!
  • rudin (Иван Христов): 30-09-2010г. 07:17
    "А твоите коси са сянка блага,
    снагата ти е есенна фиданка
    и чудя се с кого в ноща поляга,
    кому си най-красивата стопанка?"

    На вятъра бездомен съм стопанка.
    Душата ми в прегръдките му все полягва,
    и диша вихрогонните му стъпки, като сянка,
    която с циганското лято се надбягва.


  • А твоите коси са сянка блага,
    снагата ти е есенна фиданка
    и чудя се с кого в ноща поляга,
    кому си най-красивата стопанка?
  • Много красиво! Поздрави, Жени!
  • Влизам за трети път да го чета.
    Мислех да не пиша коментар, но ще напиша само, за да знаеш, че страшно много ми е харесало стихотворението ти.
    Поздрави!
  • И от мен
  • Поздрав, Жени! Хубаво рисуваш!
  • Много е колоритно, Джейни!
    Поздрав!
  • Прекрасно рисуваш с думи!
Предложения
: ??:??