Следващият

19 янв. 2011 г., 00:23

Поэзия

587 0 2

Вече никой никого не цени...

Всеки гледа как своите желания да задоволи,

и с това се свършват всички добрини...

Толкова егоисти и лицемери, че чак боли,

толкова скрити помисли всеки тайно си крои,

че се обръщаш и вече следващият се реди...

поредния готов номер да ти скрои,

а след това на жертва маската да сложи.

Кога спряхме да сме хора,

и защо все добрите ги боли?

Нима е някаква неписана закономерност,

около която света се върти?

Наивност ли е, че вярвам, че всички хора са добри?

Нима на теб ще ти е приятно някой да те подцени,

и, без да те познава, да ти сложи табелка "Лош човек си ти".

Да, наивност е, признавам си,

но това ме крепи,

защото как ще се усмихвам, ако знам, че всичките сте зли?

Надявам се този живот да не ме промени,

защото искам да вярвам, че тази закономерност ще се промени

и един ден доброто отново сърцата ни ще топли.