СЛЕПЕЦЪТ
... слепецо, всички ние сме еднакви, с добри характеристики вървим,
не знаеш как боли от удар с лакти в един живот без маска и без грим,
как сън се спи след тежки два шамара? – които злият ден ти е забил,
и как, изсърбал не една попара, се скитам през света – недраг-немил,
и как в каскета мой – тъй както в твоя, не пада от небето пукнат лев,
и мама готви тиквички със соя – и ризката ми кърпи на верев,
поел на път след бялата тояжка! – досущ детенце – мил и доверчив,
светулка Бог ли в мрака ти изпраща, тъй както и на мене – чер молив,
и нека се прегърнем, брате, двама? – сега ти нося светлата си вест –
ще поседя за миг със теб пред храма, във който Господ Бог не влезе днес.