''Имаш уникални очи, скъпа!'' - каза ми той...
Без думи останах от господин... ъъ, Кой?
От първото изречение милият така ''ме плени''...
усмихнах се заучено: ''Благодаря и си върви!''
Тогава, за нещастие, си спомних едни чужди слова...
Думи истински от най-чуждия ми на света.
''След мен бъди с този, който не вижда очите ти,
а зад тях в сърцето прочита мечтите ти...''
Усмихнах се наистина и наум се съгласих...
винаги беше прав... и някак се свестих.
Та значи... някой сляп ще трябва да намеря...
да вижда през очите ми... тц, слепият къде е?? ...