Ще захвърля всички дрехи;
за какво са? - Суета…
Щом сме глухи и сме слепи
за човешките неща.
Ще запаля тази стая -
за какво ни е подслон,
като нямаме представа
що е лукс и що е дом.
Непозната ще остана,
а пък нека съм сама,
щом от злоба плюят пяна,
вместо да дадат ръка.
Всичко свято ще забравя -
от какво да се боя?
Щом сърцето си изравям
всеки ден от пепелта,
във която съм събрала
всяка грешка и сълза
и със чуждата поквара
съм си тровила кръвта…
Искам вечно да остана
със затворени очи,
да не виждам колко давам
за угаснали мечти…
© Елица Все права защищены