4 апр. 2017 г., 11:50

Сливен 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
947 5 10
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим,
скимти дете. Тъмнеят стари църкви,
ръми… Денят изпраща свойте мъртви.
Градът е примирен и постижим.
И уж сме откъм южната страна,
а все не иска да започне Югът
и все не искат да ни засънуват
добри стопани, птици, небеса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Сивов Все права защищены

Предложения
: ??:??