Сложна материя
От сложна материя - изтъкан е човека!
Пушечен изстрел - рикоширал куршум!
Мишена все търси - все за нещо роптае...
а да надзърне във себе си - дори не желае!
Оплетен във паяжина - нишките дърпа,
все ги тегли към себе си - в тях се оплита,
все търси причина и начин намира...
а човека до себе си - той не разбира!
Тревожно е времето - съдбите заплита...
На кръстопът ни поставя - посока да търсим!
И във сложна материя човека залита...
Основите рухват - рушат се човешките ценности!
Заплетени здраво сме - матрицата действа!
Изгубили себе си - рикоширал куршум
в нас се прицелва...Притихна душата ми
и нов свят си измисля! Където вълшебствата
тънката мрежа разплитат - ръката протягам
и нишката дърпам по нея залепнали са
човешките ценности - любов и надежда
блестят като капчици - събирам и нижа ги
със пер лен отблясък са...Спокойно протича
моята мисъл - гняв и обиди изхвърлям
зад борда - начисто започвам...
мира да запазя а човешката правда
в гърдите напира! В шепи събирам
любов и надежда - събирам и нижа ги
със пер лен отблясък са и сложна материя...
01.08.2018г
Катя Джамова
© Катя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
-
Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар
на стиха ми Сложна материя!И дано повече хора да открият
нишката на Ариадна за да можем да открием верния път...
Наде, Албена и Гавраил, благодаря ви за хубавите думи!
Пожелавам ви от сърце нови творчески търсения и много успехи! -
Сложна материя е човекът защото неговото призвание е не да руши а да съзидава.Но понякога не му стига за да го осъзнае.
-
Младен е направил такъв обстоен коментар, към който мога само да се присъединя и да те поздравя, Кате!
-
Ех, Кате...
-
Наистина свитът се превърна в много сложна материя. А може би някой нарочно го превръща в такава, за да загубим и сетния си ориентир. Сякаш днес 10-те божии заповеди не са достатъчни, за да пазим нравствено равновесие. Истинските виновници се скриват зад гори от други виновници. Зло и добро се размиват и вплитат едно в друго до степен на пълна релативност. Ронливо време на менливи ценности. На хиперинфлация на вяра и надежда. Но аз се радвам, че при цялата тази сложна материя, твоята Лирическа, Катя, открива нишката на Ариадна:
.
"Спокойно протича моята мисъл -
гняв и обиди изхвърлям зад борда -
начисто започвам...мира да запазя,
а човешката правда в гърдите напира!
В шепи събирам любов и надежда -
събирам и нижа ги
със перлен отблясък са и сложна материя..."
Поздравление за мащабното стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
