Гласът ти хладен и обидно чужд е:
„Не ще се случи нищо между нас!”
Не настоявам, зная - няма нужда!...
Над чувствата ти никой няма власт!
Във близките ти планове не влизам,
за теб съм бил случаен епизод,
разглезен от жените и обгрижван,
това било е в някой друг живот...
Сега сияеш ярко в небосвода,
със блясък на вечерница-звезда,
а мен ме посъветва да си ходя
и другаде да търся любовта.
Перде съм и това не ме засегна -
пред мене се простира цял живот!
Узрееш ли, ръката ще протегна -
ще паднеш в нея като дъхав плод.
Ще кажеш, може би, че туй е лудост -
сърцето си да обрека на теб?
Но то ми казва, че ще се събудиш,
към мен с любов ръцете ще простреш!...
© Роберт Все права защищены