Часът бе седемнайсет. Върхов час.
Движението беше в три колони,
и в най-във лявата се движех аз.
Пред зебра пешеходна, на червено,
се спряхме всички чинно и смирено.
И в миг зад мен линейка запищя!
Ама върти линейката, не спира -
ще кажеш - някой някъде умира!
Настана какафония голяма.
А гледам - кьорав пешеходец няма!
Тогава бавно, бааавно и полека,
преминах пешеходната пътека ...