Тази моя любов – необятна, широка... Този извор горещ...
Пак изригна по никое време... Изгори ме дълбоко.
Връхлетя ме внезапно – без да пита и без да се моли...
Ураган... Торнадо... Завъртя ми ума. Не, направо го срути.
На ухо ми прошепна. Да летя... Да горя... Като феникс.
Да съм сляпа къртица... Да изроня и страха, и тъгата...
Да си сложа най-новата рокля, с деколтето до пъпа.
Със усмивка ципа й да смъкна... Зад мен крачи мъж...
Диша тежко и гледа цинично... Да го направя на луд.
Нека сам си говори... В грамада от погледи да го превърна...
Тази моя душа – поумняла и грешна – в миг отвори очи
и във смерч се превърна... Заискряха светкавици бесни... ...