radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
29 янв. 2012 г., 11:40

Случайна песничка в зелено 

  Поэзия » Другая
939 3 24

Примигва среднощно зелен светофар.
Тъгата ми свети в зелено.
Животът – случайно минаващ клошар –
изниза се тихо край мене.

От тоз епизод не остана следа.
Следите са все безполезни.
В случаен прозорец случайна звезда
надникна за миг и изчезна.

В случаен спектакъл в случаен гастрол;
повръщам от глупави роли.
Отдавна е ясно, че царят е гол
и болката свиреше соло.

Животът ми явно е стар епизод
с отдавна измислени сцени.
Събирам фрактали в кънтящ ледоход –
студено, студено, студено...

Измислям си сън и безброй светила
от думи безброй – премълчани.
Измислям, измислям звезди от мъгла –
случайно, случайно, случайно...

Но сляп е зографът, маестрото – глух –
и някак си минах за кратко.
Отбих се за миг – не видях и не чух;
оттатък съм вече, оттатък.

Заспива среднощ светофарът зелен.
Заспива зелен булевардът.
И тихичко, тихичко пее във мен
с притихнал акорд миокардът.


© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!
  • Там където "свиреше болката", се раждаше и една чувствителност, замесила тестото на поетичния хляб, с който ти да нахраниш гладните. При това да го направиш така, че да помнят вкуса на твоята многопластова поезия. Ти си един от тези в сайта, които се открояват с мъдростта та творчеството си и с възможността да завъртят цветния калейдоскоп на читателските представи. Благодаря ти!
  • И това е много добро! Но...песимизма е повече от необходимото.
    Всеки човек има трудни моменти. Може би, те раждат при теб тази прекрасна поезия.
  • Благодаря, Роси. Добре дошла!
  • И аз отдавна не съм минавала при теб (по-скоро - не съм се обозначавала )Мисля, че от Стената на плача ...
    Тъжно и красиво стихотворение. Харесаха ми "звездите от мъгла". И не само те.
    А Маргаритавил е там, където
    оранжево е винаги небето.
    По плажа припкат сладки сеньорити
    и всички цял ден пият "Маргарити".
    Или пък може да е тайно място -
    там Маргарита чака своя Майстор
  • Здравей!
  • Много хубаво!
    И истинско!
  • Има един стих на Окуджава "Синият тролейбус". Чудесен и много ми хареса ритъмът му.
  • "И тихичко, тихичко пее във мен
    с притихнал акорд миокардът."

    След сцената винаги е това. Много умело описано в стих едно човешко настроение, породено вероятно от мисли и равносметки.
    Поздравления за този стих!

  • Хубаво е, Ради!
  • Лее се стиха, и тъга пулсира в него, но красиво!!!
  • Благодаря ви
  • Много красиво! Поздрави!
  • Здравейте всички приятели! Проблемът е във времето
  • Измислям си сън и безброй светила
    от думи безброй – премълчани.
    ---
    Знаеш, колко обичам поезията ти,
    колко ми е близка...
    Привет, Ради!
  • Хареса ми !
  • Браво!
  • Песничката никак не е случайна... Знаеш, че обичам да те чета!
  • тъжна песен е запяло сърцето ти, приятелю...
    но пък те...тъжните песни са най-хубави..
    Ради, сърдечно те прегръщам..
  • Благодаря на всички за споделянето
  • Много тъжно...!!!
  • !!!
  • !!!
  • споделих.
Предложения
: ??:??