Студеният февруарски вятър ме обгръща
и с леден дъх душата ми прегръща.
В ръцете ми - грубите юзди на болката,
но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...
Черно-бели спомени като на лента
профучават край мен и ми се заплитат в косата.
Случайният ти поглед ме върна
от забравата към града,
съхранил историята на една любовна приказка...
П.С.: Този град, нашият град... Тук започна всичко, тук започна нашата приказка, тук разбрахме, че и приказките имат край... Обичам спомена за този град... Само не желая да го изживявам отново... За да не помрачавам хубавия спомен :)