Случайна среща
Защо се чувствам като ученик
при всяка наша среща...
Защо се осмелявам само в стих
да ти призная, че Луната ми е грешна...
Смутено сричам думи... океан,
безсмислено, безпътно-лесно,
а искам да те отведа във своя храм
да помълчим... за другите безвестно.
Толкова си мила и дори "не забелязваш,"
смущението ми... с ръка къдриците си сресваш.
Въпросите "защо" пред теб залязват ...