Циганка щастлива срещнах във града,

стройна и красива, с шарена пола,

с дълги черни къдри, с мургаво лице,

със загадъчна усмивка и с огнено сърце.

Тя плени ме бързо, с черните очи,

трепна ми сърцето, подпали го с искри,

аз ú се усмихнах, прегърнах я за миг,

забравих после всичко, целунах я със вик.

Предложих ú да стане съпруга и жена,

но тя ми отговори: Не мога, не сега,

родена съм да скитам по шарения свят,

да веселя народа във всеки кът и град.