Случайна среща
Приятел ме срещна тия дни на пазара.
Не бяхме се виждали години бая,
та скачаха мислите във надпревара
"помниш ли, знаеш ли, уау, как така?"
Той "клечка" бе станал със ползи големи -
в политиката бил - депутат на пиедестал,
обаче в семейството имал проблеми -
жена му била като грозен кракатáл*..
- Край мен- изобилие все мацки красиви,
и носи се френски парфюм като облак голям!
Жена ми е също със дрехи миризливи,
но по тях разпознавам какво днес ще ям!...
Все перЕ,чисти,готви,а външния й вид,
във който се влюбих - остана в ритуалната!
Е, аз без коса съм и почти четвъртит,
но читав съм още във мястото с "пуантата"!!
Живее ми се още, кажи какво да правя?
Съблазни около мене нагъсто за цял кош!
Дали рахатя, манджата, децата да оставя? -
За сега я карам, така "през куп за грош"!*
А какво ли интересно за мен да разкажа?
Огледах си критично и докрай фасона...
Е, не съм във кухнята, докарана бях, важех..
Но бях се погнусѝла от насрещната персона!!
И споменáх, че малко съм поет безличен!
Количество не пиша, нито обем страховит!
Другите да коментирам - това го най-обичам!
И отговорите им правят моя ден честит!!
Мисля да живее и да прави кой как знае,
но да не поглежда в чуждата паница!
А бурния живот допусне ли да го омае -
манджа бързо свършва от голямата лъжица!
*кракатал /кракатакъл/ - измислено най-грозно животно
*през куп за грош - нехайно, как да е.
18.09.2018
© Ирина Филипова Все права защищены
И колко хубаво си описала своя познат!
Много ясно изразяваш позицията си, която подкрепям: да не гледаме в чуждата паница, да ценим това, което имаме днес.
Доволна съм, че прочетох.