17 мая 2007 г., 21:35

СЛУЧАЙНА СРЕЩА 

  Поэзия
637 0 0
Обич, щастие, цигулката на две.
Кога? Къде? И как?
Защо се случи?
Дяволчето малко
така бързо го научи!

Усмихваш се.
Усмихвам се и аз.
Поглеждаш ме,
говориш нежно
с всяка твоя дума
душата ми опива.
Засмивам се
на твоите шеги,
а ти не вярваш -
сън ли съм или мираж?!
О, не! Това е реалността.
Дълбока, тайнствена,
красива.
Съмняваш се, нали?
Мислиш ме за блудкава,
страстна, дори нещастна.
Не вярваш на очите си.
Истинска съм си.
Малко като мене
останаха да пазят
къта романтичен.
Да. Романтичка,
която те ухажва,
стои изправен до теб.
Не се страхувам
от нищо и никого!!!

© Мария Момчилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??