Мислиш ли, че е случайност –
точно тук, точно днес да си изгубя думите;
да спра случайно пред погледа ти
и да не помръдна дори за миг?
Казват ли, че е случайност –
да дишаш бавно, а сърцето ти да бие учестено;
да чувстваш този заряд електрически,
който преминава по тялото ти като влак?
Чувстваш ли това привличане –
душевното, което те тласка напред;
и телесното, така страстно и истински,
силно притеглящо те към мен?
Случайно е, казвам ти, не беше план;
просто съвпадение на желания, истини;
пленяващо искане да бъдеш в сърцето на
другия, с извинение за случайни неща.
© Мария-Магдалена Иванова Все права защищены