Случки със познат типаж, нямащ миг актьорски стаж
На път, преди около век,
нарамил пълните дисаги,
един търговец (наш човек)
заминал в търсене облаги.
Та ей го, кàчил се на влака,
в ръце с комат и старец бански,
къмто Европа, чука-трака,
пътувал Ганьо Задбалкански.
Масло розово в торбите
носел той, за да продава.
Знаел „айне”, „майне”, „бите”,
„данке шойн” и що е „врява”.
Във Виена бай ти Ганчо
най-накрая акостирал:
„Тук да имах малко ранчо,
хич не бих и протестирал.
Но напълня ли кесия,
за добро или за лошо,
връщам се при мойта Сия
и при синковеца Гошо.”
Рекъл тъй и после с клетва
от типа: „Да пукна в мъки”
вдигнал вòлевата летва,
но след малко взел да цъка:
„Море, тая да ми падне –
гледал той една австрийка –
от зори, та чак до пладне...
...бих я ползвал, както Сийка.”
Припнал Ганьо, също яре,
със мускал в ръката свит
да женицата превари
и подкупи я, та барем
тя му пусне (да са квит).
Е, жената не склонила,
(и на двойна даже миза),
но понеже с него мила
тя била, един харизал.
Откровено я задявал,
но и бил комерсиален –
знаел как се зарибява
контингент потенциален.
Продължил напред чешитът
да ловува с майсторлък.
За захранка хвърлял „бите”,
а ги теглел на търмък.
Макара била устата
и, макар че тоз рибар
нарушавал тишината,
получавал своя дар.
До един бутик търгашът
с изненада констатирал:
„Някой с азбуката наша
сложни думи конструира.”
Влязъл нашенецът бърже
и към двойка непозната,
с цел да разговор завърже,
си насочил той словата:
− Ха здравейте, бре земляци! −
със прегръдка придружени,
плюс бодежи от мустаци
и брада на седем дена.
− Добър ден! – насреща ( двойно).
− Диалект ви е чирпански –
рекъл вещо и спокойно,
а и вярно Задбалкански –
аз съм родом от Елена,
но живея в Казанлък.
Днес пристигнах тука с трена,
за да правя пазарлък
с масълце от наши рози.
Ами вас какво ви храни?
− Ний сме детски педагози
в обществата най-отбрани.
− Майка ти – жената сочи –
още ли е даскалица?
Тя се сепна и подскочи:
− Ама че нахална птица!
Моля, моля без обиди!
Аз съм негова любима!
− Отдалече тъй се види.
Думите назад си взимам.
Но се дамата засегна
и навири гордо нос.
Диалогът се обтегна
и след другия въпрос:
− Тя защо се начумери?
Аз не лъжа – казвам право.
Тук мъжът се понапери:
− Хайде тръгвай си по здраво!
− Що ме гониш, бре земляк?
Извинете! Без да изкам!
− Ние с простия голтак
не желаем среща близка.
Импулсивно си юмрука
Ганьо сви, готов за бой:
„Ще отворя, щом почука!”
Но размисли сетне той:
− Бих те фраснал, но едва ли
ще реши проблема боя.
Ти си също във парцали,
гледано от точка моя.
Ала кой съм не прикривам –
виж ми всички негативи,
а пък вие, както скивам,
сте от хората фалшиви –
лицемери с много маски:
модна шапка, скъп костюм
и подобни тем дамаски
за прикриване на ум −
и добави с тъжен глас −
за едно ми ѝ само жал:
Че такива като вас
учат други на морал.
© Марин Цанков Все права защищены