Така ти ври дълбоко под кожата,
че дори и студеният душ не помага.
Водата се стича от тебе, събрала
настроението ти... и пада гореща,
а след него с леко облекчение сядаш
до прозореца и целиш с мисли
някой минал случайно, но пак не става...
И аз така след принудителната раздяла.
Всеки ден е същият до времето за среща,
дори не се сещам скоро какво ме очаква.
Пред огледалото приготвям се и даже бързам,
излизам и там... по средата ме одира ...