И как, докато вечер си с мен,
денем все те няма.
И допускаш да отпия жадно аз от теб,
сякаш, колкото да не пропадна.
И, защото потънах в твоите очи,
сега не мога настрани, дори да погледна...
И от както открадна моето сърце,
посока няма, на където да побегна...
И всеки ден моята надежда,
бавно, в сляпа неделя се превръща.
© Кеси Все права защищены