Сляпост

25 авг. 2017 г., 09:43

Поэзия » Любовная

380 1 3

СЛЯПОСТ

Твърде смело необмислено

Рискувах свойта свобода

Обрекох се и във зависимост

Живот в заблуда и тъга

Пределите си грубо

На друг аз подчиних

Но вместо изумрудите

Във сива пепел се обвих

Отказвах да прогледна

Да скъсам мрачния воал

Затягах примката си ледена

Отровата настъпваше без жал

Вярата премина в отчаяние

Вяра в илюзорната мечта

Мечта, която ме затисна във капана си

В очакване от болка да умра

Почти успя до дъно срина ме

Възтържествува над застиващата плът

Загубил в битката със себе си

Реши да плащаш с чужда кръв

Победата едва ли искаше

Страхът ти беше по-голям

Дълбоко вътре го подтискаше

Зад маската на вездесъщ тиран

Понякога в секунди рехави

Успяваше навън да изпълзи

Съвестта ти обезобразена плашеща

Да търси умъртвените души

Знаеше че само аз я виждам

Беше свикнал със това

Че само аз дори пронизана

Ще имам сила пак да ти простя

Vessymark (Весела Маркова)

2017-08-26T22:44:34+03:00

Благодаря ви Вили и Вели. Явно дори от мъката може да се извлече полза. Рано или късно човек излиза от тази "СЛЯПОСТ".
rocker (Велин)

2017-08-25T18:52:03+03:00

Веси, толкова е силно и проникновено... Заковаваш на място с думи и болка... Поздрави, Веси!
Violet_86 (Виолета)

2017-08-25T13:28:24+03:00

Весе, направо настръхнах. Много силен и хубав стих.
Поздрави.