Един, едничък слънчевият глъч,
може огрее цяла, пустата и тъмна длъж.
Грейне ли туй кълбо импозантно,
сякаш света спира за малко.
Не зная, каква мистична жажда ражда,
ала в миг прогонва, мисъл болна и прокажна.
Всички лошотии бегат от него,
като конци из разплетено предело.
Ама че гордо, тъй волно стърчи нади Земята,
къпейки с деца си небесата.
Ех, Слънце какви метежи би създало,
само ако би поискало? ...