3 апр. 2006 г., 10:25
Луната Слънцето обича,
все го гони, но никога не го настига.
Луната Звездите за дарове му праща,
а Слънцето си има всичко и ги отпраща.
Луната иска Слънцето да види,
да има спомен, за който всеки да й завиди.
Веднъж когато си отиваше Луната,
зърна за секунди светлината.
Луната е сама в нощта и все й е студено,
нуждае се от Слънцето - от него иска да е покорено!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация