Запита ли се днес дали сърцето
ми за теб гори, дали е още твое?!
В очите ми дали видя парчета
от рубин и нестихващи порои?!
Прочете ли през тези разстояния
редове, от тъгата ми изписани?!
И Луната ли потъна във мълчание
за всичко, на което сме орисани?!
Видя ли любовта ми как препуска
и две ръце към теб разпери?!
А душата, знаеш ли, че не пропуска
да се лута все за да те намери?!
Нали разбра, че вече твой съм
и на сънища не искам да разчитам?!
Усети ли, че днес порой съм,
но слънце искам да опитам?!
07.08.2017 г. Велин
© Велин Все права защищены