23 апр. 2012 г., 08:39
Слънце надморската столица грееше
Слънце над морската столица грееше,
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.
Долу под него народът си щъкаше,
с вечната грижа за хляб.
А албатросът понякога цвъкаше,
както летеше над тях.
Тоз върху който курèшката паднеше,
той бе белязан с късмет:
вземаше лист, химикалката грабваше,
ставаше първи поет!
*
Аз затова съм толкова бездарен –
че от курèшката не бях ударен.
© Ангел Чортов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
А ако беше ударен,
щеше да си феноменален!
Поздрави от Морската столица! -
Хареса ми!Поздрав, Ангел!
-
Стихотворенията ти говорят, че си надарен с таланта да пишеш!Много харесах!Поздравления!
-
Може пък друга птица
да ти бъде късметИца!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Стихчето изглежда глупаво, но нали трябваше да си дам някакво обяснение защо някои са по-талантливи, а аз - по-бездарен. Всичко е зависело от случайността, нямам вина. Но някой по-талантлив може да има по-добро обяснение. Нали красивото момиче не вярва,че любовта е сляпа!