15 нояб. 2024 г., 19:45
Блести асфалта тъмен под дъжда,
в балончета се плиска тишината.
Звучи отвред неизговорена тъга
и стича се на ручейчета по лицата.
Вървя, поредната забързана в света,
денят ми дълъг беше ли успешен?
Забиват ударите в локвите пета
и отговорът с тях трагично смешен.
Дали отново егоизмът ми надви,
помогнах ли спонтанно на приятел.
Разбирам ли, че и врагът ми го боли,
видял в лицето си очите на предател. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация