Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия!
Остават стъпките
върху пясъчните дюни,
а слънцето е безпощадно.
Изригват огнени отблясъци!
Дали ще изпепелят -
враждебните ми мисли!
Вините си остават
и плетът вериги!
А душата ми е бяла,
поела в себе си -
толкова много неволи.
Вървя...а, сякаш времето
е спряло, веригите изгарят!
Сама ли си ги сложих?
В копнежа за доброто -
повиках тъмнината!
Изгаря пясъкът...
а времето замита
тихите ми стъпки,
изгубват се следите -
но нов път чертаят...
Поглеждам синевата -
перца на ангели се спускат,
докосват ми душата...
веригите отключват!
Оазиса достигнах -
живителна вода отпивам!
Поемам дъх -
сълзите се отронват...
Пречистващи, живителни -
прекрасни... перце на ангел
докосна ми душата - бяла!
А слънцето оставя отпечатък -
във времето което съм живяла!
13.05.2021г
Катя Джамова
© Катя Все права защищены
хубавите думи и коментари!