В безпътието бях удавник, бряг

душата моя търсеше. Сурово,

без вдъхновение, без страст, без знак

заключено бе творческото слово.

Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак

около мене властваше отново.

Безволието, винаги готово,

закриваше надеждата-маяк.

Полудял до връх е днес светът –

фанатизъм, алчност, все покров,

който в нас живота задушава.

Преди тебе хаос сляп бе. Път

аз чрез теб откривам и с любов

слънцето след дълга нощ изгрява.