С поглед на цъфнал синчец,
в ранното утро събуден,
сплел от усмивки венец,
ражда се ден пеперуден.
Блеснали в капки роса,
къпят го с обич лъчите.
Сини лазур небеса –
викат го с плам висините.
Литва денят устремен,
в бистър поток се оглежда,
бърза с вълшебния трен,
носи на всички надежда.
Той през небесен портал
смело се вдига в простора.
Спуска от слънчев олтар
дар за животни и хора.
Дарът, от него донесен,
там от небесния свод,
най е красив и чудесен.
Той е самият Живот!
Това е моят подарък за Мария Панайотова,
вдъхновен от нейното стихотворение "Ден пеперуден"
с пожелание за живот, здраве и благоденствие,
много вдъхновение и слънчеви усмивки!
Весели, щастливи и благословени празници!
© Ангелина Михайлова Все права защищены