27 сент. 2018 г., 00:04

Слънчев есенен месец II 

  Поэзия
296 3 4
Вече, знам, е късно.
Всичко е заблуда.
Споменът възкръсва.
Трябва да съм луда,
щом към теб се връщам
и те искам същия.
Слънчевата стая,
есенният вятър,
кленът пак чертае
сенки по стената.
Въздухът – прозрачен,
наедрява здрачът. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??