В съня ти нощем аз пристигам,
като очакван сякаш гост.
Сърцето влюбено достигам -
към него хвърлям слънчев мост.
Душата ти с памук изваждам
и я понасям на ръце.
Към твоя смисъл се нагаждам
с усмивка бяла на лице.
Душата ти до мойта слагам -
една до друга, като цвят.
Стократно аз се обзалагам,
че наш ще бъде този свят.
Нощта във ден ни се превръща
и свети утро във очи.
И слънце с радост ни прегръща
със топлите ръце-лъчи.
© Никола Апостолов Все права защищены