Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети,
потърси следите му нейде в небето,
а там тъй високо от рано кипеше,
играта на жмичка безкрайно лудешка,
танцуваше вихрено слънчево лято,
с лъчите играеше с поздрав „горещо”.