С чевръста походка, вирнат нос и брада,

със снежнобяла яка на тлъстата шия,

с начетено сложени върху късия нос очила,

млад диджей се гласи за доцентска тапия.

С уважение към достолепните кила и лукса,

порядъчните хора поемат новия си член,

вкарват си го целия, като дебела черна букса,

в канала на науката с принос най-почтен.

Вече влязъл във влажната и тясна дупка,

врязал се дълбоко в университетската среда,

движи се напред-назад, с умела в кръста чупка,

пори знанието, както птица въздуха с крила.

С формален диплом, но с реално уважение

към титлата и импозантната потентност,

какво му трябва на човека повече?

Милионче, остров и привидната почтеност.