Нощта е блудница сега, когато
прилепва миглите ти с тежък мед.
Ела, Морфей, с хамак от бяло злато,
в пиян от лято цвят на слънчоглед.
Завий го бавно и с ребро от глина.
Стопли го с обич, с първороден грях...
Да няма повод, нито пък причина
от мъка да се буди, вместо смях.
Пръсни ума му в хиляди вселени
и всяка клетка с обич изгори —
дъха му разпръсни по сто арени,
карминено да свети до зори. ...